Те бяха приятели от много години. Логично, продължиха и по общ професионален път. Станаха комици. Но всеки си имаше собствен стил, различен, индивидуален. И все пак се допълваха и ако искаха, можеха да минат за един и същи човек. Ако имаше кой да им се върже де. А то, винаги имаше кой.
- Айде, върви, най-много никой да не се смее! - плесна го по гърба Йото.
- Ей за това са приятелите, също като роднините няма да пропуснат да те злепоставят. - показа му среден пръст Сретан, и се запъти лакътушещо към импровизе сцената. Малкият клуб, бившо мазе, оставил от миналото си само миризмата на вкиснато зеле, беше препълнен по шевовете. Обикновеният обем посетители беше петдесетина. Тази вечер бяха над сто. В пристъп на творческо вдъхновение с маркетингова насоченост, собствениците бяха кръстили клуба "Зеле!" По тавана имаше останали халки, по които може би някога са висяли бутове месо, вероятно животински, но автора не е такъв оптимист. На Сретан му се придрайфа. Твърде много беше заложил днес. Не само излизаше пред публика, което го изпълваше с ужас, но и беше поканил Жасмина да го гледа. От това дали щеше да я разсмее, както и публиката, зависеше дали щеше да се класира за втори кръг. Обявиха името му. После всичко тръгна на забавен кадър, а сърцето му биеше в гърдите като парен локумотив...
- Удари под ъгъл... - даде напътствия през масата Сретан
Жасмина го изгледа под вежди.
- Наведи се повече към масата, извърти щеката още една идейка на ляво и удряй с все сила...
Топката влезе в джоба.
- Водя те с три - ухили се тя през лампиона.
- Аха, в коя вселена...
- Айде стига се кисели - Жасна скочи от масата - Не е като да нямаше смях в залата
- Аха, ти се кискаше
- Именно. Това с инцидентно смешна си е класика. Всеки път се смея....
- Добре, поправка. Ти се хилеше като зелка, защото знаеше, че шегите са за теб...
- Да, пък и в бар "Зеле!" кат кво да се хилиш...
Той се разсмя, с последния удар на щеката вкара всичките топки и приключи играта. Остави доволен щеката на масата.
- Айде, умнице. Да те водя да си лягаш в леглото...